В едно кафе днес видях захаросани прасковки. От доста време насам не бях забелязвала този изтънчен деликатес, камо ли пък по английските земи. Изпаднах в нещо като умиление и си взех една розова прасковка...
Спомням си как преди доста години, като бях на 7-8, с баба всеки ден минавахме през една пекарна на ул. Шишман, където безспорно правиха най-прекрасните захаросани праскови в реален размер, тоест точно с размера на плода :) Умирах си от удоволствие, докато захарта хрускаше и се топеше в устата ми... а пък пълнежа на прасковката ме изпълваше с възторг...
От тази пекарна, с чиято собственичка си бяхме едва ли не рода, купувах и кравайчета от време на време, като им свършваха прасковките. :)
Ех, хубави бяха времената на скаличките, филиите с лютеница и сирене, варената царевица по улицата (баба винаги ми купуваше варена царевица от Графа и се наслаждаваше на няколкото минути тишина, докато аз оглозгвах кочана до дупка - оттогава асоциирам царевицата с мълчание), дъвки 'Турбо', течен шоколад в тубичка 'Мечо' (или май Мечо е пастата за зъби?) и други...
А сега какво, пица на парче и дюнер? Не е същото, драги, просто не е същото...
И така... това беше писание на обедно-хранителна тематика, но пък и на разни носталгични спомени от детството :)
Хайде сега напред към светлото бъдеще!
No comments:
Post a Comment